Сега откривам тази авторка :
Всеки ден пише писма душата,
всяка нощ ги изтрива-
все не намира нужната форма
да каже, че е щастлива.
Все й убягват най- точните думи
да благодари, че ви има,
че ви открива в най- лудите пролети,
в най- дългите бели зими.
Че сте й синьо море през лятото,
огънят топъл- есен.
Че сте й цвете и стих, и отплата,
че сте й мъка и песен.
Че сте й полет след всяка пропаст
или врата към къщи,
или пътека, когато се губи,
радост- когато се връща.
Мили приятели, слънчеви знаци
и благослов от Бога,
“Благодаря...” ви нашепва душата,
щом думите вече не могат.
Незабравка Апостолова
Няма коментари:
Публикуване на коментар