Чуй ме,
Когато в бездната пропадаш
И сам за себе си не даваш
Дори и пукната пара.
Чуй ме,
Когато в себе си не вярваш,
Когато удари прощаваш
С достойно вдигната глава.
Чуй ме,
Във светлината на звездите,
Във висините на орлите,
Във тишината на вода.
Чуй ме,
И ако искаш запомни ме
И ако искаш си спомни, че
Съм бил за малко на света.
Чуй ме,
Тъй бързо всичко отминава,
Но все пак любовта създава
Следа от твоята следа.
Чуй ме,
Хвърли по вятъра тъгата,
Хвърли от хляба си в реката.
Променяй своята съдба!
Чуй ме,
Дори когато мен ме няма
И само песента остава
Печат от моята душа.
Миро –Мирослав Костадинов
Няма коментари:
Публикуване на коментар