Чудесата просто се случват.
Точно в оная минута,
когато си в най- дълбокото.
В самото.
В тъжното.
В празното.
Чудесата се случват.
Внезапно.
Чудесата се случват.
Нечакано.
Или пък-
дълго молени.
Или пък-
дълго търсени-
луд цвят по голи клони,
треви, от дъжда поръсени.
Изтриват тъжната гънка-
оная, в края на устните.
Заплитат слънце в завесите,
върху душата спуснати.
Случват се.
Въпреки.
Винаги.
Точно, когато е време.
Истински. Осезаеми.
Като да се намерим.
Незабравка Апостолова
Няма коментари:
Публикуване на коментар