Някога, преди години, оставях тук свои стихове, показвах картички, които правя, споделях. Сега се завръщам . Не знам дали ще показвам отново нещата, които създавам, но със сигурност знам,че БЕЗСЪНИЦИ ще е моят Лексикон, мястото, където ще събирам това от прочетеното и видяното, което ме е докоснало и което не искам да изгубя.

вторник, март 31, 2020

СВЕТЪТ Е БОЖИЯ ЛЮБОВ



Аз никога не съм се лъгал,
защо и теб да лъжа, брат? –
погледнато от моя ъгъл,
красив е още този свят,
додето с обич ме наглежда,
Бог връща птиците от юг –
и си живея – със надежда,
че още миг ще дишам тук,
за някого – съвсем излишен,
за някого – необходим,
еднакво всекиму се пише –
ще литнем всички яко дим,
а подир нас ще дойдат други,
и в благи утринни зари
в полята с мак и теменуги
ще дишат хорица добри,
щастливи ще сме на небето,
и – може би? – вовек веков.

Да се обичаме? – додето
светът е Божия любов.

Жребий

ЖРЕБИЙ

Тежък жребий изтегли, момиче,
с тоя характер птичи.
Горе в небето дебне Нищото,
долу – Човекохищници.
Някой е вързал с връв сърцето ти,
досущ като хвърчило.
Тъкмо решиш да яхнеш вятъра -
дръпне те зла сила.
И се разбиваш глухо в земята,
но ти е все тая...
Пощиш си болките, както крилата
и на страха си баеш:
"Хората... Хората -
за тях си струва
да прелетя Безкрая"...
И го прелиташ. И съществуваш.
Просто не го знаеш!

Катерина Кайтазова

сряда, февруари 05, 2020

"Нося сърцето ти в мен" от Едуард Естлин Къмингс


Нося сърцето ти в мен.
Нося го в моето сърце.
Винаги съм с него.
Където и да отида,
ти си с мен, скъпа моя.
И това, което е сторено от мен,
направила си го и ти, скъпа моя.

Не се страхувам от съдбата,
защото ти си моята съдба, мила.
Не искам друг свят,
защото, красавице,
ти си моят свят.

Това е дълбоката тайна,
която никой не знае.
Това е корена на корена
и пъпката на пъпката,
небето на небето
и дървото, наречено живот, което
расте колкото се надяваш.
Това, което го подхранва
е чудото, което държи
звездите разделени.

Нося сърцето ти в мен.
Нося го в моето сърце.

понеделник, февруари 03, 2020

Рецепта за торта.


Най-отдолу насипваш целувки.
Втори блат - нежност,
сиропирана с влюбени погледи
Върху него разстилаш
лек крем от докосване.
Посипваш обилно със смях,
ситно смлян.
Третият блат е доверие.
Дали е опечен добре,
проверяваш
с малка невинна лъжа.
Ако не лепне,
значи готов е.
Сиропираш отново,
като в сиропа
за аромат
добавяш и страст -
само няколко капчици.
Втория крем
разбиваш с любов.
Глазурата правиш с усмивки.
За украса
поръсваш с мечти,
едро настъргани,
и тук-там малко фантазия.
Не прекалявай.
От многото сладко горчи.

Галина Белинска