Някога, преди години, оставях тук свои стихове, показвах картички, които правя, споделях. Сега се завръщам . Не знам дали ще показвам отново нещата, които създавам, но със сигурност знам,че БЕЗСЪНИЦИ ще е моят Лексикон, мястото, където ще събирам това от прочетеното и видяното, което ме е докоснало и което не искам да изгубя.

неделя, юни 21, 2020

ПРИЗИВ, НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ


ПРИЗИВ
Има нещо симпатично... Нещо лудо и момчешко
във това скандалче дребно, и понятно и човешко.
Виждаш двама – хем големи, а нахъсени по детски.
Да се карат най-махленски, най- нормално... По съседски...
Българи сме... И си знаем...Нищо ново под небето.
Всичко просто се повтаря... Свикнали сме общо взето...
Но защо бе, боже мили... Все така ли... Все така ли...
Нали тези две момчета ние сме си ги избрали.
Всеки има своя роля, своя мисия нарочна...
И защо така се случи?.. Кой в действителност започна?
Няма никакво значение... И не е в това проблема.
Кой е правият, кой кривият... Стоп!Това е друга тема.
Просто свикнал е народът... Малко са таквиз народи...
В някого да вярва сляпо... Някой идол да го води.
А какво сега се случва... Идолите разделени...
И народът става зрител на трагикомични сцени...
Все пак има полза...Някак двамата ни стават близки...
И какво, ако се срещнат на фъстъци и уиски?
Може да е стар... Да кажем... Изкуфял да е поета...
Но надявам се... И казвам: Вразумете се, момчета!
Все пак... Може да е временно...Проумейте!.. Разберете,
че съдбата на България днеска ви е във ръцете.
19 юни 2020 г.

вторник, юни 02, 2020

Леген


Във големия бял старовремски леген
ти усърдно се къпеш сега,
а аз гледам те в селската нощ прероден
в оня френски художник Дега.

И се стича водата в металния съд...
И нагазила в малкия вир,
ти щастливо си бършеш червената гръд
със зеления селски пешкир.

И светът е зелен и наситен, и ти
се отпускаш на своя чаршаф.
А след тебе остават шест малки следи -
мокри стъпки по пода кафяв...

Твоя топъл анфас е тъй нежен и чист
върху фона на мрака красив,
че навярно във мен би родил се Матис,
ако имах в ръката молив.

И почувствал какво притежавам сега,
аз те гледам додето заспиш,
и изпитвам дълбока зелена тъга,
че не съм те завел във Париж...

Владо Любенов

сряда, май 20, 2020

Приличаш ми на щастие

"В един момент човек се изморява...
От сложни думи като: може би, вероятно и евентуално.
От неспазени обещания пречупени на две.
От търсенето само когато е необходим.
От раздаване на себе си.
От изкуствени усмивки и лица.
От това, че е широко скроен.
От пречупени криле. От опити за летене.
От безсънници. От брегове. От скривалища.
От (не)случвания. От (не) сбъдване.
От дъжд. От облаци. От тишина... "

Откъс от" Приличаш ми на щастие"
©️Irina Gabrovska

вторник, май 19, 2020

НА ВСИЧКИ, КОИТО МЕ ПЛЮЯТ ВЪВ ГРЪБ

На всички, които ме плюят във гръб,
и искат да бъда тревога -
спестете си, моля, отровния зъб!
Аз мога! И още как мога!
Спестете си злобата, и завистта...
Спестете си грешни съвети!
Аз просто съм Божия. И съм добра!
И мога да бъда пътека...

Спестете си клюките, и глупостта!
Аз просто съм... тъй маловажна!
Но мога с ранени криле да летя.
И някой път... ще ви покажа!
Аз мога от стих да направя сълза!
Сълза да превърна във песен...
По змийски към моя си гроб да пълзя
из пътя - и стръмен, и тесен...

Сънувам мечтите си. Пия кафе.
Понякога пия и водка.
И дипля си дните във скъсан портфейл!
И храня проклетата котка!!!
Сънувам мечтите си. Пия сълзи.
ЗА ВАС ги превръщам във песен!
Безкрил е животът. И често пълзи.
Но мой си е! Тих. И не лесен.

Сънувам мечтите си. Търся небе!
В земя го превръщам гальовна...
Животът ми ласкава люлка не бе.
Не бе и прегръдка любовна.
Животът е просто врата към Смъртта.
Оттатък разбираш - смърт няма...
Животът е приказка за Любовта!
Комедия с привкус на драма.

И моя живот - и безумен, и тих -
е филм, режисиран от Бога!
Изпих Любовта. На глупака простих.
И мога. Какво ли не мога!
И езеро мога да бъда! И бряг!
И огнено-зряла пшеница...
И прошка. И плячка на всеки глупак.
И орех! И сянка на птица.

Не мога да бъда единствено враг!
На никого! - Дарба от Бога...
Но плячка да бъда на всеки глупак -
това като нищо го мога!
Не мога да бъда единствено враг!
На никого. Даже на Звяра!
Аз просто съм миг! И утеха! И бряг!
И вяра, и вяра, и вяра...!

На всички, които ме плюят във гръб -
предлагам си кротко лицето.
Пълзя на живота по острия ръб...
Пълзя... Но пълзя към Небето!

Гълъбина Митева