Някога, преди години, оставях тук свои стихове, показвах картички, които правя, споделях. Сега се завръщам . Не знам дали ще показвам отново нещата, които създавам, но със сигурност знам,че БЕЗСЪНИЦИ ще е моят Лексикон, мястото, където ще събирам това от прочетеното и видяното, което ме е докоснало и което не искам да изгубя.

неделя, април 25, 2021

Една история за двама

При тях се случва лесно любовта,

понеже те умеят да обичат.

Той - не пораснал мъж. А тя - жена

и малко повече - момиче.

Той сутрин ú рисува сто слънца

по синята завивка на небето.

Тя слага мляко, обич и душа

и прави аромата на кафето му.

И после той ú композира дъжд

и ляга като вятър във косите ú.

А тя бродира макове и ръж

по дългия следобед на мечтите му.

Надвечер той утихва, уморен,

във ласкавата топлина на дланите ú.

А тя превръща залеза в море

и устните ú стапят тишината му.

Когато стане нощ, той я целува

и я отвежда някъде отвъд звездите.

А тя сияе, негова, във тъмното

и след това заспива до гърдите му...

Caribiana

понеделник, април 19, 2021

 "През целия си живот се опитвах да се свия.

Да се смаля.

Да стана по-тиха.

По-малко чувствителна.

По-малко да споря.

По-малко да се привързвам.

Да се нуждая от по-малко. Защото не исках да бъда ничий товар.

Не исках да искам твърде много от хората около себе си.

Не исках да ги отблъсквам.

Исках хората да ме харесват.

Исках да държат на мен и да ме ценят. Исках да бъда обичана.

И така, през всички тези години, аз жертвах себе си, за да се харесам на другите.

За да ги карам да се чувстват добре.

За да ги правя щастливи.

И през всички тези години аз страдах.

Но се уморих от това страдание.

Уморих се да се свивам.

Приключих!

Повече няма да се опитвам да променям себе си, за да се впиша в представите на някого за идеалната половинка.

За идеалната приятелка.

За идеалната жена.

Аз струвам много.

Повече, отколкото осъзнавам.

Струвам много точно такава, каквато съм.

И не, защото някой ми го е казал.

А просто защото е записано в мен. В сърцето ми.

Аз съм ценна.

Мислите ми са ценни.

Чувствата ми са ценни.

Гласът ми е ценен.

И без значение дали другите ще ме одобрят или не, аз ще бъда себе си.

Аз СЪМ себе си.

И ще продължа да бъда себе си. Истинската себе си.

Дори, ако някой се разгневи на промяната в мен.

Дори ако откаже да ме разбере.

Дори ако си тръгне от живота ми.

Аз отказвам повече да се смалявам.

Аз отказвам повече да се свивам.

Аз отказвам повече да бъда друга.

Избирам да започна отначало.

Избирам да разчистя пространството около себе си.

Избирам да се вслушвам в гласа на сърцето си.

Избирам себе си."

- Даниел Кеопке

четвъртък, април 15, 2021

На дъщеря ми


Не те родих отмяна да ми бъдеш

(напук на всички бабини заръки).

Сега си тук. Но някой ден ще тръгнеш.

Ще имаш свои радости и мъки.

Ти няма да повториш мойта есен

и мойто лято няма да те блазни.

(Да вярвам, че ще пееш чужди песни,

надежди са лъжливи и напразни.)

Не мога да те скрия във дланта си -

там винаги уютно да те пазя. 

Така ще пропилееш младостта си,

а аз за цял живот ще се намразя.

Та ти си птица! Как ще те задържам?!

Единствено крила ще ти предложа.

Със тях понякога да се завръщаш,

за да изваждам от гърба ти ножа...

 Васка Мадарова 

понеделник, март 22, 2021

ОСТАНА МИ ОТ ВЧЕРАШНОТО ВИНО

 Остана ми от вчерашното вино,

което днес в устата ми горчи...

Какво да помниш, като нямам име?

Дори не зная имам ли очи...

Седни сега! Къде си се забързал?

Мъже не ям! Да пием по едно.

Животът ми е възел върху възел.

Душата ми е птица. Без гнездо.

Ей тук седни! Покривката е мръсна.

(подробности излишни са това)

Къде ще ходиш? Стана много късно...

На сутринта ще те боли глава.

Тук само влаковете на тъгата

минават... До един са без лица!

С един от тях заминаха децата.

Сега не зная... имам ли деца?

Не бързай! Остави дъждът да лази

по тъмните стъкла и тази нощ...

От щастието Бог ме е опазил!

Сама се пазя от деня си лош.

А виното е скапано! На бара

един бездомник, по-пиян от мен,

е слязъл на последната си гара.

Изплакал е последния си ден.

Какво за него още да ти кажа?

Сега ще пофлиртува с вечерта...

А после... ще си легне на паважа -

готов за флирт последен със Смъртта.

На сутринта стрелочникът ще каже -

един бездомник снощи е умрял.

На ум ще си довърши - Много важно!

Та той нима... изобщо е живял?!

Смъртта е просто епизод, обаче

да беше доживял до моя влак -

бездомник е, но щеше да оплаче

и мене, и изстиналия праг...

Когато съм изгубена до бяло -

тогава съм по-крехка от мъгла...

Вземи последното ми одеяло!

Запазило е малко топлина...

Завий мечтите си! Не ме сънувай.

Сега съм по-чуплива от сърце...

Целувай! Мълчаливо ме целувай!

Защото утре... ще съм без лице.

Отдавна съм прочела всяка болка...

До дъно съм изпила всеки грях!

Пред Бога и пред хората съм гола.

Сама съм! От какво да ме е страх?!

И на ръба на Времето проклето,

и на ръба на всички времена! -

все още чувам пулса на сърцето...

Приличам ли ти още... на жена?

Приличам ти? Добре! Седни тогава!

Живота си изпих. И ми личи.

Ти вино пий! Помага за забрава...

А аз ще помня. За да ми горчи!

На мене тази гара ми е тясна.

Ще тръгна подир куция късмет...

Билетът ми не е за първа класа.

Кой дава първа класа на поет?

Навярно ще запомня тази маса.

Това, че влакът ми е утре в пет...

Билетът ми не е за първа класа!

Дори не зная... имам ли билет?

Навярно ще запомня само мрака.

И мръсната покривка, и дъжда...

Аз нямам дом, където да те чакам.

Ключалката е хванала ръжда.

Аз имам само тебе. И сълзите,

които тази нощ ти подарих.

А другото... е скрито във очите.

(или в метафора на тъжен стих)

А другото е просто. И простимо!

Като нощта, която вън мълчи.

Какво да помниш, като нямам име!

Дори не зная... имам ли очи.

На сутринта, когато се размия

във грохота на първия трамвай -

една сълза навярно ще изтриеш...

И... да допиеш виното. До край!

Гълъбина Митева