Някога, преди години, оставях тук свои стихове, показвах картички, които правя, споделях. Сега се завръщам . Не знам дали ще показвам отново нещата, които създавам, но със сигурност знам,че БЕЗСЪНИЦИ ще е моят Лексикон, мястото, където ще събирам това от прочетеното и видяното, което ме е докоснало и което не искам да изгубя.

вторник, ноември 03, 2020

Българският тъпан

 

Може би ви изглеждам

простоват и достъпен.

Като тъпан ме удряте –

там или тук.

Но на вас ви е нужен

друг, особен тъпан:

всеки ден да го удряте,

а от него да няма и звук…

Ала аз не умея

безгласно да страдам!

Като гръм прокънтявам

под синия свод!

Нека всеки да чуе,

че пак съм ударен

от онези, които

го удрят на живот.

Нека чуе полето

и върхът непристъпен –

пак раздумквам простора

с моя бедняшки дар…

По-добре да съм беден

български тъпан,

отколкото някой

богат тъпанар!

                     Георги Константинов

неделя, октомври 25, 2020

Вечерен тромпет

 Върти ни живота под жаркото слънце

                        и трием нозе от горещия камък...

Но щом вечерта от небето се спусне,

                        ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал

                        като звън на пробита камбана.

Трябва да свиря, трябва да срутя

                        тишината - само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър

                        и докрай да отвори вратите.

Искам да тръгне отново земята

                        след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви

                        с моята песен да скъсам.

Искам съседа, който се прави

                        на глух, да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти

                        крадецът, сърце да си купи пазача.

Искам да капна от моите сълзи

                        в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне

                        панаирът - прахта да издуха.

Искам от смях да умре и от гъдел

                        този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража

                        до сутринта да стоиме.

Искам на всички заспали да кажа,

                        че има време да се наспиме...

Трябва да свиря в глухата вечер,

                        докато не дочуя към мене да иде

гласът на хиляда тромпета далечни.

                        Или на някой архангел невидим.

  Борис Христов 

вторник, октомври 20, 2020

ПОГРИЖИ СЕ ЗА СЕБЕ СИ

 

В един момент разбираш че ...

най-опасни са 

не раните, които са ти нанесли другите,

а раните, които си си нанесъл сам;

най-много боли

не от многото чужди предателства,

а от това колко пъти сам себе си си предал.

В един момент разбираш 

колко много си помагал на други,

за да избягаш от себе си,

защото някой някога не ти е показал

колко важно е всъщност 

да се грижиш първо за теб.

Някой някога, когато си бил 

малък и уязвим 

ти е показал,

че е без значение какво чувстваш

и ти свикваш да игнорираш чувствата си.

А те разболяват...

В един момент си даваш сметка

колко зле се отнасяш със себе си

и как се опитваш да компенсираш това,

държейки се добре с другите,

но не става така.

Това не работи.

Смачканата ти душа чака

да я видиш,

да я чуеш,

да я прегърнеш,

да я излекуваш.

Спри да бягаш чрез други.

Спри да губиш времето си.

Да казваш че нямаш време за себе си,

а ежедневно да намираш такова за куп неща.

Направи себе си приоритет

и ще видиш, 

че проблема не е в липсата на време.

Проблема е в бягството,

породено от страх 

да разринеш душата си,

защото направиш ли го

ще се изправиш отново 

очи в очи с болката.

Но запомни,

този път се изправяш 

срещу болката,

за да я осъзнаеш,

приемеш, дариш с Любов

и да я пуснеш.

Не се изправяш срещу нея

за да я атакуваш.

Не и този път.

Тя ще те нарани за малко,

докато тече процеса на осъзнаване,

после ще я освободиш

и вече няма да ти влияе така.

Погрижи се за себе си.

Не чакай да остарееш със съжаление,

че  си можел, 

но не си направил достатъчно за теб.

Николета Иванова


петък, октомври 02, 2020

В ЕДИН ЖИВОТ БЕЗ МАСКА И БЕЗ ГРИМ


... и – смъкнали вечерния си грим, ведно със него вълчите си кожи,

след малко ще си лягаме да спим – и вече няма кой да ни тревожи, 

ще питам пак – безсънен до зори, Големите – и Малките си мечки, 

днес бяхме ли секунда по-добри, или – поне минута по-човечни? – 

на мравчицата сторихме ли път, клошарина дарихме ли го с риза, 

или съборихме със дълъг прът гнездо на лястовичка под корниза, 

и всичкото ли злато на света потъна с трясък в нашите трезори? – 

додето аз ви пиша и чета прекрасните словца! – "Memento mori!", 

в един живот без маска и без грим – озъбено и зло, свирепо кутре,

какво пък, лека нощ! – да се наспим, и по-добри да се събудим утре.

                                                                              Валери Станков