НА ВСИЧКИ, КОИТО МЕ ПЛЮЯТ ВЪВ ГРЪБ

На всички, които ме плюят във гръб,
и искат да бъда тревога -
спестете си, моля, отровния зъб!
Аз мога! И още как мога!
Спестете си злобата, и завистта...
Спестете си грешни съвети!
Аз просто съм Божия. И съм добра!
И мога да бъда пътека...

Спестете си клюките, и глупостта!
Аз просто съм... тъй маловажна!
Но мога с ранени криле да летя.
И някой път... ще ви покажа!
Аз мога от стих да направя сълза!
Сълза да превърна във песен...
По змийски към моя си гроб да пълзя
из пътя - и стръмен, и тесен...

Сънувам мечтите си. Пия кафе.
Понякога пия и водка.
И дипля си дните във скъсан портфейл!
И храня проклетата котка!!!
Сънувам мечтите си. Пия сълзи.
ЗА ВАС ги превръщам във песен!
Безкрил е животът. И често пълзи.
Но мой си е! Тих. И не лесен.

Сънувам мечтите си. Търся небе!
В земя го превръщам гальовна...
Животът ми ласкава люлка не бе.
Не бе и прегръдка любовна.
Животът е просто врата към Смъртта.
Оттатък разбираш - смърт няма...
Животът е приказка за Любовта!
Комедия с привкус на драма.

И моя живот - и безумен, и тих -
е филм, режисиран от Бога!
Изпих Любовта. На глупака простих.
И мога. Какво ли не мога!
И езеро мога да бъда! И бряг!
И огнено-зряла пшеница...
И прошка. И плячка на всеки глупак.
И орех! И сянка на птица.

Не мога да бъда единствено враг!
На никого! - Дарба от Бога...
Но плячка да бъда на всеки глупак -
това като нищо го мога!
Не мога да бъда единствено враг!
На никого. Даже на Звяра!
Аз просто съм миг! И утеха! И бряг!
И вяра, и вяра, и вяра...!

На всички, които ме плюят във гръб -
предлагам си кротко лицето.
Пълзя на живота по острия ръб...
Пълзя... Но пълзя към Небето!

Гълъбина Митева