Всеки месец съм много различна.

Всеки месец съм много различна.
(И си мисля – какво от това?)
Няма свършек такова обичане –
всеки миг преоткриваш света...
Но през Май като цъфнат тополите,
ти недей да извръщаш глава.
Всяко пухче кръжащо в простора
е душата ми. Знаеш това.
Ще напомня за мен до безкрая –
много пухкава, бяла и чиста.
Ще съм Май. Само твоя. Докрая.
И дори и на сън ще ме искаш...
Ще заспивам в тополите. Даже
само вятърът мен ще завива.
Колко приказки той ще разкаже,
и във всичките аз съм щастлива...
И във всичките аз съм летяща –
като пухче – светулка в нощта.
Аз съм Май. И наричат ме Щастие.
А пък ти ме обичай така.

Мира Дойчинова