***

Това е есен. Няма друг сезон,
във който да съм близо до тъгата.
Но само със усещане за дом.
За топъл шал. За песен. И за вятър...
Понякога танцувам, като дъжд,
излял се от безкрая на душата.
И гледай как случайно, изведнъж
на корените ставам пръв приятел,
на птиците – откривам тиха стряха,
на облаците – давам път да минат.
А листите, така и не разбраха,
че полетът не винаги е в синьо...
Не винаги във слънцето живея,
но въпреки това се подразбирам.
Тъгата ми е вятър. И със нея
танцуваме. И се прибирам.
Мира Дойчинова - irini