" Все ти пиша, Любов" , Ивелина Радионова

Все ти пиша, Любов. Но не пращам писмата.
Книжни жерави честичко правя от тях.
Не политат обаче, тежат им крилата.
Пожълтяват на скрина, покрива ги прах.

Но не спирам. Не спирам дори за момент
да обличам с мастилото всяка надежда
и да вярвам, че ти на един континент
ме очакваш, Любов, с две вързопчета нежност.

Все се правя на силна, Любов, все се правя...
Зад усмивката крия пет тона тъга.
Но когато остана сама се предавам
и осъмвам сред листите – слаба жена.

И се сменят сезони. Животът лети.
Вън децата играят под цъфнали вишни.
(Нероденото наше се усмихва, нали?)
Намери ме, Любов, че без тебе не дишам!