Различно е… Пътувам сам-сама.
Плашилото отдавна се отказа.
Лъвът – и той. Отказа се от страх.
Не срещнах тенекиени дървари.
Навярно са разбрали – без сърце
във тенекиените им гърди ще бъде леко.
Вървя самичка. В маково поле.
Изгубих пътя с жълтите павета.
Не знам дали наистина убих
онази лоша вещица от Изток.
Пораснала съм малко. И боли.
И всичко ми се струва по-различно.
Уж пак отивам в Изумрудения град,
макар да знам, че Оз не е вълшебник.
Навярно още вярвам в чудеса…
Или пък просто е последната надежда…
Радосвета Аврамова (caribiana)
Здравейте, чудесно е че се завръщате и сте взела решение да продължите да публикувате това, което правите, творите или харесвате. Много ми допадат Вашите стихове, с радост ще ги чета! Ема
ОтговорИзтриванеЗдравейте, радвам се,че сте прочели стиха и че ви харесва.Негов автор е едно много талантливо момиче, една от любимите ми автори -Радосвета Аврамова.
Изтриване