Някога, преди години, оставях тук свои стихове, показвах картички, които правя, споделях. Сега се завръщам . Не знам дали ще показвам отново нещата, които създавам, но със сигурност знам,че БЕЗСЪНИЦИ ще е моят Лексикон, мястото, където ще събирам това от прочетеното и видяното, което ме е докоснало и което не искам да изгубя.

петък, октомври 11, 2019

***

Различно е… Пътувам сам-сама.
Плашилото отдавна се отказа.
Лъвът – и той. Отказа се от страх.
Не срещнах тенекиени дървари.
Навярно са разбрали – без сърце
във тенекиените им гърди ще бъде леко.
Вървя самичка. В маково поле.
Изгубих пътя с жълтите павета.
Не знам дали наистина убих
онази лоша вещица от Изток.
Пораснала съм малко. И боли.
И всичко ми се струва по-различно.
Уж пак отивам в Изумрудения град,
макар да знам, че Оз не е вълшебник.
Навярно още вярвам в чудеса…
Или пък просто е последната надежда…
                          Радосвета Аврамова (caribiana)


Публикувано от в
Етикети:

2 коментара:

  1. Анонимен12 октомври 2019 г. в 10:24

    Здравейте, чудесно е че се завръщате и сте взела решение да продължите да публикувате това, което правите, творите или харесвате. Много ми допадат Вашите стихове, с радост ще ги чета! Ема

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. -17 октомври 2019 г. в 1:09

      Здравейте, радвам се,че сте прочели стиха и че ви харесва.Негов автор е едно много талантливо момиче, една от любимите ми автори -Радосвета Аврамова.

      Изтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)