Някога, преди години, оставях тук свои стихове, показвах картички, които правя, споделях. Сега се завръщам . Не знам дали ще показвам отново нещата, които създавам, но със сигурност знам,че БЕЗСЪНИЦИ ще е моят Лексикон, мястото, където ще събирам това от прочетеното и видяното, което ме е докоснало и което не искам да изгубя.

събота, септември 18, 2021

ВТОРА ЦЕДКА ЖИВОТ

Втора цедка живот.

Не сладни. Не горчи. Не ухае.

Няма джак. Само пот.

Даже слънцето свети назаем.

Телевизорът ври –

куха тенджера, пълна с омраза.

Политици с пари.

И народец, от Бога наказан.

Ни напред да вървим.

Ни назад да обръщаме поглед.

А животът е дим! –

не успяхме във него да смогнем.

Всички наши мечти

отлетяха към светлия Запад. 

Спря дори да свисти

на гнева всенародната клапа.

Бяхме хора добри.

Кой излъга добрата ни вяра?

Мисълта за пари

ни обърна душата с хастара.

Кой проклет идиот

под носа ни измъкна джакпота?

Ако туй е Живот, 

аз отказвам да вярвам в Живота.


Валери Станков

20 април 2021 г. 

гр. Варна, 6, 45 ч.

четвъртък, септември 02, 2021

Аз не искам големи неща...

 Аз не искам големи неща...

Търся мъничко време за себе си :

да послушам как пада дъжда

и отмива следите на времето;

да почувствам как никне трева

с несравним аромат на зелено;

да разтворя докрай сетива,

да изключа задачи, проблеми...;

да погледам как изгревът нов

цветовете си нежни разпръсква.

Бавно, бавно. Че в този живот

съм забравила как да не бързам.

В. Чапанова

понеделник, юли 05, 2021

ЩЕ МИ БЪДЕШ ЛИ ДОМ

Колко път извървях, по - добре не пресмятай...

Треволяче на вятъра, корен без дом...

От онези, които си търсят местата, 

пък дори да е шепичка пръст във разлом... 

Колко дъжд изваля, колко буря ме " млати "....

Би ме град , изпомля ме до голо стебло...

Вечно удрях на камък в скалите чепати   

и не случих да чуя " Добре си дошло !"... 

Колко малко остана от мене след всичко...

Само стръкче обрулен, премачкан живот...

Аз - една полужива, бездомна тревичка,

дето даже не може да върже на плод...

По вратата ти драскам - корен разнищен,

закачил се случайно на кривнат пирон....

Знам, че късно е и не приличам на нищо, 

но довя ме при теб - ще ми бъдеш ли дом ?....

     Радост Даскалова

четвъртък, юни 24, 2021

Колко още ще се вкопчваш

в минали лета?

Есента е безкомпромисна-

реже до душа.

Нищо не е както беше!

И защо да е?

Краят на една пътека

свършва със небе.

Ще се спънеш ли в страха си

или ще летиш?

Ако нямаш сили можеш

просто да мълчиш.

Листопадът ще говори.

Ти върви напред.

Този дъжд си има песен.

Ти си имаш теб!

Чакай само да отмине

черната вода!

После скачай! 

Скачай смело

в златната река!

Катерина  Кайтазова