...когато поема към теб, а света ми е тесен
и дъжда не изчака да дойде след някой друг ден,
събирам листата от всичките минали есени
и постилам килим пред вратата на зимата в мен.
Тя върви по вода и наскоро измитите плочи
я прегръщат в следи - като в срички от припев познат.
Танцува на пръсти. И след нейните многоточия
се оформя красива легенда за чуждия свят...
И я носят надлъж и на шир.Из писма, в чекмеджета и папки.
С тънък кръст и звънец. А пък аз помня всичко на глас.
После тихото утро с песента на дъждовните капки
идва с мирис на сняг, който бавно се сипе по нас.
Няма срок за ответ. Няма дъх на фалшиво чувство.
Тук сама нареди светлината на звездния зов
и макар, че след мен някой друг ще му каже изкуство,
предварително знам, че това си е просто любов.
Като мокър кибрит, с който можем да палим комети.
Парче от безкрай, който ревностно пази бог Феб.
... ей така обикаля между седма и осма планета
мисълта ми по теб...
Ти сама прецени този шеметен микро климат.
Всеки временен дъжд носи чаша познат аромат.
Аз съм просто самотник, който чака в средата на зимата
и събира тъга в чистотата на белия цвят...
Marvin Boil
Няма коментари:
Публикуване на коментар