Вдигай летвата колкото искаш!
Ще се правя на сляпа до време.
Някой ден тази твоя себичност
ще ти излезе солена.
Някой ден ще убия цинизма ти
с най-невинната си усмивка
и дяволите да ме вземат
ако пак ти играя по свирката.
Тук не става въпрос за търпение,
(по-скоро му казват човечност),
но защо да ти губя времето
с оттегчителната си чесност.
По-добре да си хвана шапката,
че отдавна ми е безинтересен
този театър на светци и предатели...
А и летвата ти ми е до глезен...
Катерина Кайтазова
Пак ще забавя темпото.
Стига ми толкова бързане.
Време е за декември,
чай от жасмин и свързаност…
Време за лед по стъклата
и за жарава в камината.
Време да излекувам душата си
от толкова много минало…
Да не спестявам прегръдките,
нищо да не пропускам.
Време за нежност, и стъпки
в снега – тих и пухкав…
Пак се превръщам в детето,
търсещо чудо във всичко.
Време за празник в сърцето.
Време да се обичаме.
Мира Дойчинова
...когато поема към теб, а света ми е тесен
и дъжда не изчака да дойде след някой друг ден,
събирам листата от всичките минали есени
и постилам килим пред вратата на зимата в мен.
Тя върви по вода и наскоро измитите плочи
я прегръщат в следи - като в срички от припев познат.
Танцува на пръсти. И след нейните многоточия
се оформя красива легенда за чуждия свят...
И я носят надлъж и на шир.Из писма, в чекмеджета и папки.
С тънък кръст и звънец. А пък аз помня всичко на глас.
После тихото утро с песента на дъждовните капки
идва с мирис на сняг, който бавно се сипе по нас.
Няма срок за ответ. Няма дъх на фалшиво чувство.
Тук сама нареди светлината на звездния зов
и макар, че след мен някой друг ще му каже изкуство,
предварително знам, че това си е просто любов.
Като мокър кибрит, с който можем да палим комети.
Парче от безкрай, който ревностно пази бог Феб.
... ей така обикаля между седма и осма планета
мисълта ми по теб...
Ти сама прецени този шеметен микро климат.
Всеки временен дъжд носи чаша познат аромат.
Аз съм просто самотник, който чака в средата на зимата
и събира тъга в чистотата на белия цвят...
Marvin Boil
Втора цедка живот.
Не сладни. Не горчи. Не ухае.
Няма джак. Само пот.
Даже слънцето свети назаем.
Телевизорът ври –
куха тенджера, пълна с омраза.
Политици с пари.
И народец, от Бога наказан.
Ни напред да вървим.
Ни назад да обръщаме поглед.
А животът е дим! –
не успяхме във него да смогнем.
Всички наши мечти
отлетяха към светлия Запад.
Спря дори да свисти
на гнева всенародната клапа.
Бяхме хора добри.
Кой излъга добрата ни вяра?
Мисълта за пари
ни обърна душата с хастара.
Кой проклет идиот
под носа ни измъкна джакпота?
Ако туй е Живот,
аз отказвам да вярвам в Живота.
Валери Станков
20 април 2021 г.
гр. Варна, 6, 45 ч.
