СЕПТЕМВРИ МИРИШЕ НА ДЮЛИ. НЕ ПЛАЧА ЗА ТЕБЕ!

 СЕПТЕМВРИ МИРИШЕ НА ДЮЛИ. НЕ ПЛАЧА ЗА ТЕБЕ!

Септември мирише така, сякаш... още си тук.

Захвърлих компаса на дните! Не ми е потребен.

Стрелката е луда. И всяка посока е юг.

Не плача за тебе! Септември мирише на лято,

което си кърпи душата с ръждива игла...

Постила гнездата на птиците с есенно злато.

И топли съня на Реката със крехка мъгла.

Септември мирише на слънце, и зрели смокини!

Септември мирише така, сякаш... още си тук.

Не плача за тебе! Боже... Каква съм лъжкиня!

Дори за компаса излъгах. Не сочи на юг...

Септември мирише на теб! И е толкова тъжен!

Запалил е снощи листата. Мирише на дим.

На есен мирише... И няма какво да се лъжем.

Оттатък Реката Октомври е тъй предвидим.

Септември мирише на къща, в която те няма.

Разплитам от мъка косите си. Нека вали!

Рисувам врата, зад която замръкваме двама.

Измислям си утре, което почти не боли.

Септември мирише на теб! И на есенни птици,

които не помнят, че всяка посока е юг.

Мирише на влага в очите на млада вдовица,

която... не може да свикне с ръцете на друг.

Реката потъна в сълзите си. Мостът е въжен.

Септември премина по него, прегърбен от жал...

И просто изчезна в мъглата си - толкова тъжен! -

че заприлича на сън, в който ти си живял.

Гълъбина Митева

Из "Минавам Случайно" Изд. Бряг - Русе