Как започват разделите?

 

Първо тръгва мечето,

на което един ден му пада крачето,

а след него и двете кафяви очета

– стъкълца се оказват, зашити с кончета.

Няма кой вече твоите тайни да слуша,

няма кой в тъмнината до теб да се сгуши.

Първо тръгва мечето и с носа научаваш

колко боли за първи път да се прощаваш.

Ала още си елф, още пърхаш невинно

и сънуваш в сияйния мед на пчелина...

После баба, която садеше лалета

и те возеше в приказки с пъстра карета,

изведнъж сам-сама е леха разцъфтяла

– спи в лалетата - мъничка, тиха и спряла

сред каретата, синя пътечка избрала…

В тази приказка баба не ще да те вземе

- тропаш с крак и се сърдиш на всички големи!

И с юмручета кратки ще строшиш гардероба

– две забрадки, догадки – това ли е “Сбогом”?

-Върху хляба – свещичка мига с огънче слабо

и ти сочи – звездичка е станала баба.

Как ще става звездичка, без дори да помаха!?

Научаваш, че “Сбогом” е бодили в стомаха....

После някой приятел, ей така, те предава

- за броени стотинки плюс махленска слава...

И в минути броени онзи сняг в твойте вени

трупа, трупа, затрупва сто игри споделени...

Две светулки в окото – светлинки вкаменени,

се търкулват в тъмата, дето гъста извира,

спира плавното лято, топлинката ти спира.

И с чукчета звънливи

– чук-чук! - пулсът забива сто пирона лютиви

в кръвта доверчива – закована е вече –

 не бълбука, а тлее... 

Научаваш – далече 

твойто детство живее.

И поемаш натам, дето ставаш голям.

А тогава – тогава любовта те предава.

Почва тъй, неусетно, не е никак конкретно

– разрешаваш задачи, но на филми не плачеш, 

храбро скиташ из мрака, ала елфи не чакаш,

Дядо Коледа, ех – това старче лъжливо,

през комина обратно яко дим си отива

– научаваш: мечтата с кош пари се купува, 

а съня на пчелата... Нека друг го сънува!

После – имаш усмивка, ама смях в нея няма.

После – имаш завивка, но не стига за двама.

После – мудни камили – се тътрузят неделите,

в тежки гърбици скрили тежестта на разделите.

И така си пустинен - с онемели пчелини...

И така си пораснал, че почти си угаснал.

Как започват разделите? -

Първо тръгва мечето...

А след него, невидимо, си отива детето.

А тогава... Тогава –

я, отде те закача едно тайно хлапенце, търпеливо юначе?

Под лъжичката шепне и блещука с лунички

- абе някак отнякъде те гъделичка!

Абе някак и някъде те очаква послушно,

а насън вместо Мечо идва то да те гушне.

И насън, вместо баба, то те вози с карета

до поляната с елфи, лазур и лалета...

Потърси, намери го – след последното дирене

научаваш: РАЗДЕЛИТЕ СВЪРШВАТ С НАМИРАНЕ!

Мая Дългъчева