За дъщерите

"Първо, Господи, никакви татуировки! Нека нито един китайски йероглиф или цитат от "Мечо Пух" не докосне нежния й ханш!

Нека да е красива, но не и "суперсекси", защото "суперсекси" е това, което привлича футболистите.

Когато  й предложат ободряващ бял прах, нека си припомни родителите си, които  чистят дори семките от гроздето й, и да си остане на бира.

Води  я, закриляй я, когато пресича улицата, качва се на лодки, плува в  океана, плува в басейни, минава край басейни, когато се качва и слиза от  ескалатори, когато чака влака в метрото, докато пресича булеварди,  докато се надвесва през високи прозорци, докато минава сама през тъмни  паркинги, вози се на влакчета на ужасите и когато излиза на какъвто и да  е балкон, винаги, навсякъде и колкото и да е голяма.

Покажи й  път, който е далеч от актьорството, но не и твърде близо до финансите.  Насочи я към работа, която да й осигурява свободно време, да я  предизвиква интелектуално, да й позволява да пътува.Но да не трябва да  носи високи токчета.

Каква ли ще е тази професия, Господи? Архитект? Акушерка? Дизайнер? Питам Теб, защото, ако знаех, щях аз да я работя.

Нека да танцува в ритъма на собственото си сърце и да успява със силата на собствените си ръце.

Осигури  й лек преход през трънливия път от 12-та до 17-та година. Нека да  рисува еднорози и да се интересува от барбита колкото се може по-дълго.  Защото детството е късо – цвете, което цъфти само веднъж, а животът като  възрастен е дълъг и целувките с момчета могат да почакат.

О,  Господи, направи така, че интернет да изчезне завинаги и нейната  граматика да остане незасегната от ужасните писания на приятелчетата й, а  психиката й - недокосната от трейлъра на "Хостел на ужасите 5:  Момичетата просто си умират да ги накълцаш".

И когато един ден  пред мола се обърне срещу мен и ме нарече кучка, дай ми сила, Господи,  да я напъхам в таксито пред нейните приятелки, защото ТОВА няма да го  търпя, Господи. Просто е изключено.

И ако стане майка един ден,  нека да мога да я видя, дори да е през твоите очи, Господи, как лежи на  пода в 4,30 сутринта, изтощена, отегчена и обезумяла от любов към  малкото вързопче, омазано до врата с ако. "Мама е правила това за мен  някога", ще осъзнае, докато бърше изпражнения.

"Мама е правила  всичко за мен." И закъснялата благодарност ще я залее и тя ще се зарече  да ми се обади на сутринта. И ще забрави.

Но аз ще знам, защото ще гледам през очите ти, Господи.

Амин."

~ Тина Фей

/това писмо е откъс от автобиографичната й книга Bossypants и е написано от бременната Тина към неродената й все още дъщеря./