Какво като тези очи обещават пожар и безсъния,
че сред черните тежки коси са се скрили копнежи. И мъртвите
даже тихо въздишат сега щом я видят сама и непитаща,
тя е страшно красива, о да. Но красива за някой без име...
Който нощем по вълчи мълчи и луните се срутват в краката му
и не бягат, а той ги вини, за катрана разлян по съдбата си...
Който даже на съмване хапе. С върховете на късните пръсти.
И понякога, рядко, я гали, между ада и своите кръстове.
Рени Бакалова
Няма коментари:
Публикуване на коментар