Някога, преди години, оставях тук свои стихове, показвах картички, които правя, споделях. Сега се завръщам . Не знам дали ще показвам отново нещата, които създавам, но със сигурност знам,че БЕЗСЪНИЦИ ще е моят Лексикон, мястото, където ще събирам това от прочетеното и видяното, което ме е докоснало и което не искам да изгубя.

сряда, ноември 20, 2019

***

ОТКАКТО СИ ОТИДЕ ВСЕ ТИ ПИША...
Откакто си отиде все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали обичаш многостишия,
но днешното реших да ти го пратя,
че сигурно и ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе, отвътре сме си същите.
Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.
Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни
божествени и истински, и прави.
Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.

                                  Елица Мавродинова

Няма коментари:

Публикуване на коментар