Първо ти желая да обичаш
и обичайки, също да бъдеш обичан.
И ако не е така – бързо да забравиш
и след като забравиш – да не таиш ненавист.
Желая ти да имаш приятели,
включително лоши и непоследователни,
но да има поне един, на когото да се довериш,
без да се съмняваш.
И понеже в живота е така –
желая ти да имаш и неприятели –
нито много – нито малко – точно по средата,
за да можеш понякога да поставяш под съмнение
собствената си увереност.
И нека между тях да има поне един,
който да е справедлив,
за да не се чувстваш достатъчно сигурен.
Желая ти да си полезен, дори незаменим.
И в лоши моменти, когато не остава нищо друго,
тази твоя полезност да е достатъчна,
за да се задържиш прав.
Желая ти също така да бъдеш толерантен
не с тези, които рядко грешат – това е лесно,
а с онези, които грешат много
и непоправимо,
и използвайки тази толерантност,
да бъдеш пример за другите.
Желая ти да не съзряваш бързо
и когато вече си съзрял,
да не искаш да се подмладяваш,
и бидейки вече стар
да не се посвещаваш на безнадеждността.
Защото всяка възраст има своята радост
и своята болка,
и трябва да ги оставим да струят между нас.
Желая ти мимоходом да изпитваш тъга.
Не през цялата година, не дори един ден.
Тогава ще откриеш,
че ежедневната усмивка е красива,
че обичайната усмивка е блудкава,
а постоянната усмивка е развращаваща.
Желая ти да откриеш максимално бързо,
въпреки и над всичко,
че те заобикалят близки, понякога потиснати,
които общуват с несправедливостта
и с хора нещастни.
Желая ти да милваш куче, да храниш птиче
и да слушаш песента на кадънката,
да извисяваш своето утринно пеене,
понеже по този начин ще усетиш щастието
повече от всякога.
Желая ти също да посееш семе –
възможно най-мъничкото
и да му правиш компания, докато расте,
за да откриеш колко живота са нужни,
за да се превърне в дърво.
Желая ти също така да имаш пари,
защото трябва да си практичен
и поне веднъж в годината
да сложиш парите пред себе си и да кажеш:
"Това е мое.",
за да стане ясно
кой на кого е господар.
Желая ти никое от твоите увлечения да не угасва
и ако с някое от тях се случи това,
да можеш да плачеш, без да съжаляваш
и страдаш, без да се чувстваш виновен.
Накрая, ако си мъж – да имаш добра жена
и ако си жена – да имаш добър мъж –
утре и на следващия ден,
и когато сте вглъбени и усмихнати,
да говорите отново и отново за любов.
Ако тези неща ти се случат –
няма друго какво да ти желая.
Виктор Юго
Някога, преди години, оставях тук свои стихове, показвах картички, които правя, споделях. Сега се завръщам . Не знам дали ще показвам отново нещата, които създавам, но със сигурност знам,че БЕЗСЪНИЦИ ще е моят Лексикон, мястото, където ще събирам това от прочетеното и видяното, което ме е докоснало и което не искам да изгубя.
Показват се публикациите с етикет любими цитати. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет любими цитати. Показване на всички публикации
понеделник, декември 16, 2019
вторник, октомври 29, 2019
Из "Живот в скалите" на Мария Лалева
Трудно се разделяме ние хората, защото никога нито се питаме, нито се замисляме как се срещаме. Минал ти някой през сърцето, завлякъл ти част от него и ти такъв - не цял, с такова не цяло сърце - рипнеш в чуждия живот. А там отсреща стои някой точно като теб - не цял, с не цяло сърце.
Това, дето са ти взели преди него, те дърпа назад и те люлее. И него същото го дърпа. И почнете вие двамата да се мъчите да сглобите едно общо сърце. Но едно сърце за двама не стига. За една любов трябват две цели сърца.
Ей затова се разделяме грозно. Щото не сме се научили да връщаме това, което сме взели от сърцето на другия, когато си тръгнем. И не сме си прибрали обратно нашата част от неговото сърце.
Та затова, синко, първо си събери сърцето, дето си го раздавал, пък после пристъпи към чуждото сърце. Любовта е винаги цяла, дете. Но за да живее в теб, е нужно сърцето ти да е цяло.
Из "Живот в скалите" на Мария Лалева
Това, дето са ти взели преди него, те дърпа назад и те люлее. И него същото го дърпа. И почнете вие двамата да се мъчите да сглобите едно общо сърце. Но едно сърце за двама не стига. За една любов трябват две цели сърца.
Ей затова се разделяме грозно. Щото не сме се научили да връщаме това, което сме взели от сърцето на другия, когато си тръгнем. И не сме си прибрали обратно нашата част от неговото сърце.
Та затова, синко, първо си събери сърцето, дето си го раздавал, пък после пристъпи към чуждото сърце. Любовта е винаги цяла, дете. Но за да живее в теб, е нужно сърцето ти да е цяло.
Из "Живот в скалите" на Мария Лалева
Абонамент за:
Публикации (Atom)