Колко още ще се вкопчваш
в минали лета?
Есента е безкомпромисна-
реже до душа.
Нищо не е както беше!
И защо да е?
Краят на една пътека
свършва със небе.
Ще се спънеш ли в страха си
или ще летиш?
Ако нямаш сили можеш
просто да мълчиш.
Листопадът ще говори.
Ти върви напред.
Този дъжд си има песен.
Ти си имаш теб!
Чакай само да отмине
черната вода!
После скачай!
Скачай смело
в златната река!
Катерина Кайтазова
Няма коментари:
Публикуване на коментар