ОСТАНА МИ ОТ ВЧЕРАШНОТО ВИНО

 Остана ми от вчерашното вино,

което днес в устата ми горчи...

Какво да помниш, като нямам име?

Дори не зная имам ли очи...

Седни сега! Къде си се забързал?

Мъже не ям! Да пием по едно.

Животът ми е възел върху възел.

Душата ми е птица. Без гнездо.

Ей тук седни! Покривката е мръсна.

(подробности излишни са това)

Къде ще ходиш? Стана много късно...

На сутринта ще те боли глава.

Тук само влаковете на тъгата

минават... До един са без лица!

С един от тях заминаха децата.

Сега не зная... имам ли деца?

Не бързай! Остави дъждът да лази

по тъмните стъкла и тази нощ...

От щастието Бог ме е опазил!

Сама се пазя от деня си лош.

А виното е скапано! На бара

един бездомник, по-пиян от мен,

е слязъл на последната си гара.

Изплакал е последния си ден.

Какво за него още да ти кажа?

Сега ще пофлиртува с вечерта...

А после... ще си легне на паважа -

готов за флирт последен със Смъртта.

На сутринта стрелочникът ще каже -

един бездомник снощи е умрял.

На ум ще си довърши - Много важно!

Та той нима... изобщо е живял?!

Смъртта е просто епизод, обаче

да беше доживял до моя влак -

бездомник е, но щеше да оплаче

и мене, и изстиналия праг...

Когато съм изгубена до бяло -

тогава съм по-крехка от мъгла...

Вземи последното ми одеяло!

Запазило е малко топлина...

Завий мечтите си! Не ме сънувай.

Сега съм по-чуплива от сърце...

Целувай! Мълчаливо ме целувай!

Защото утре... ще съм без лице.

Отдавна съм прочела всяка болка...

До дъно съм изпила всеки грях!

Пред Бога и пред хората съм гола.

Сама съм! От какво да ме е страх?!

И на ръба на Времето проклето,

и на ръба на всички времена! -

все още чувам пулса на сърцето...

Приличам ли ти още... на жена?

Приличам ти? Добре! Седни тогава!

Живота си изпих. И ми личи.

Ти вино пий! Помага за забрава...

А аз ще помня. За да ми горчи!

На мене тази гара ми е тясна.

Ще тръгна подир куция късмет...

Билетът ми не е за първа класа.

Кой дава първа класа на поет?

Навярно ще запомня тази маса.

Това, че влакът ми е утре в пет...

Билетът ми не е за първа класа!

Дори не зная... имам ли билет?

Навярно ще запомня само мрака.

И мръсната покривка, и дъжда...

Аз нямам дом, където да те чакам.

Ключалката е хванала ръжда.

Аз имам само тебе. И сълзите,

които тази нощ ти подарих.

А другото... е скрито във очите.

(или в метафора на тъжен стих)

А другото е просто. И простимо!

Като нощта, която вън мълчи.

Какво да помниш, като нямам име!

Дори не зная... имам ли очи.

На сутринта, когато се размия

във грохота на първия трамвай -

една сълза навярно ще изтриеш...

И... да допиеш виното. До край!

Гълъбина Митева