В един момент разбираш че ...
най-опасни са
не раните, които са ти нанесли другите,
а раните, които си си нанесъл сам;
най-много боли
не от многото чужди предателства,
а от това колко пъти сам себе си си предал.
В един момент разбираш
колко много си помагал на други,
за да избягаш от себе си,
защото някой някога не ти е показал
колко важно е всъщност
да се грижиш първо за теб.
Някой някога, когато си бил
малък и уязвим
ти е показал,
че е без значение какво чувстваш
и ти свикваш да игнорираш чувствата си.
А те разболяват...
В един момент си даваш сметка
колко зле се отнасяш със себе си
и как се опитваш да компенсираш това,
държейки се добре с другите,
но не става така.
Това не работи.
Смачканата ти душа чака
да я видиш,
да я чуеш,
да я прегърнеш,
да я излекуваш.
Спри да бягаш чрез други.
Спри да губиш времето си.
Да казваш че нямаш време за себе си,
а ежедневно да намираш такова за куп неща.
Направи себе си приоритет
и ще видиш,
че проблема не е в липсата на време.
Проблема е в бягството,
породено от страх
да разринеш душата си,
защото направиш ли го
ще се изправиш отново
очи в очи с болката.
Но запомни,
този път се изправяш
срещу болката,
за да я осъзнаеш,
приемеш, дариш с Любов
и да я пуснеш.
Не се изправяш срещу нея
за да я атакуваш.
Не и този път.
Тя ще те нарани за малко,
докато тече процеса на осъзнаване,
после ще я освободиш
и вече няма да ти влияе така.
Погрижи се за себе си.
Не чакай да остарееш със съжаление,
че си можел,
но не си направил достатъчно за теб.
Николета Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар