Колко път извървях, по - добре не пресмятай...
Треволяче на вятъра, корен без дом...
От онези, които си търсят местата,
пък дори да е шепичка пръст във разлом...
Колко дъжд изваля, колко буря ме " млати "....
Би ме град , изпомля ме до голо стебло...
Вечно удрях на камък в скалите чепати
и не случих да чуя " Добре си дошло !"...
Колко малко остана от мене след всичко...
Само стръкче обрулен, премачкан живот...
Аз - една полужива, бездомна тревичка,
дето даже не може да върже на плод...
По вратата ти драскам - корен разнищен,
закачил се случайно на кривнат пирон....
Знам, че късно е и не приличам на нищо,
но довя ме при теб - ще ми бъдеш ли дом ?....
Радост Даскалова
Няма коментари:
Публикуване на коментар