Може би ви изглеждам
простоват и достъпен.
Като тъпан ме удряте –
там или тук.
Но на вас ви е нужен
друг, особен тъпан:
всеки ден да го удряте,
а от него да няма и звук…
Ала аз не умея
безгласно да страдам!
Като гръм прокънтявам
под синия свод!
Нека всеки да чуе,
че пак съм ударен
от онези, които
го удрят на живот.
Нека чуе полето
и върхът непристъпен –
пак раздумквам простора
с моя бедняшки дар…
По-добре да съм беден
български тъпан,
отколкото някой
богат тъпанар!
Георги Константинов
Няма коментари:
Публикуване на коментар