В ЕДИН ЖИВОТ БЕЗ МАСКА И БЕЗ ГРИМ

... и – смъкнали вечерния си грим, ведно със него вълчите си кожи,

след малко ще си лягаме да спим – и вече няма кой да ни тревожи, 

ще питам пак – безсънен до зори, Големите – и Малките си мечки, 

днес бяхме ли секунда по-добри, или – поне минута по-човечни? – 

на мравчицата сторихме ли път, клошарина дарихме ли го с риза, 

или съборихме със дълъг прът гнездо на лястовичка под корниза, 

и всичкото ли злато на света потъна с трясък в нашите трезори? – 

додето аз ви пиша и чета прекрасните словца! – "Memento mori!", 

в един живот без маска и без грим – озъбено и зло, свирепо кутре,

какво пък, лека нощ! – да се наспим, и по-добри да се събудим утре.

                                                                              Валери Станков