Разказвай ми още.

 Разказвай ми още.Тишината не ни забелязва. 

Есента натежа като орех с кафяви листа.

Аз ще слушам,но няма да помня какво си ми казала...

Като спряло махало. Като бавна и гладка вълна. 

Календарите в нас ще прехвърлят сюжети и дати. 

Ще се раждат градушки,ще се раждат и слънчеви дни. 

Ще броим ветрове през етажи от няколко цвята. 

След тях дъждове.А след тях октомврийски слани... 

Сутринта вместо мен ще запише изпуснати думи- 

всички птици ще тръгнат с писмата от тях на юг... 

А от там,подредени в бутилки с красиво безумие

любовта по море ще ги праща отново тук. 

Аз ще грабя от тях и край теб ще обмислям тихо... 

Ще завъртам от тук и от там,за да може все пак

да се случват едни-приемливи за четене стихове, 

които естествено винаги пиша на крак,

но след тях сетивата танцуват на същата песен

за едно съкровено,омагьосано каменно  "Ти"... 

Разказвай ми още-миг след миг или есен след есен. 

Днес съм толкова твой,че съм нищо и никой почти...

Marvin Boil