Някога, преди години, оставях тук свои стихове, показвах картички, които правя, споделях. Сега се завръщам . Не знам дали ще показвам отново нещата, които създавам, но със сигурност знам,че БЕЗСЪНИЦИ ще е моят Лексикон, мястото, където ще събирам това от прочетеното и видяното, което ме е докоснало и което не искам да изгубя.
вторник, юни 02, 2020
Леген
Във големия бял старовремски леген
ти усърдно се къпеш сега,
а аз гледам те в селската нощ прероден
в оня френски художник Дега.
И се стича водата в металния съд...
И нагазила в малкия вир,
ти щастливо си бършеш червената гръд
със зеления селски пешкир.
И светът е зелен и наситен, и ти
се отпускаш на своя чаршаф.
А след тебе остават шест малки следи -
мокри стъпки по пода кафяв...
Твоя топъл анфас е тъй нежен и чист
върху фона на мрака красив,
че навярно във мен би родил се Матис,
ако имах в ръката молив.
И почувствал какво притежавам сега,
аз те гледам додето заспиш,
и изпитвам дълбока зелена тъга,
че не съм те завел във Париж...
Владо Любенов
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар