Тъжните различия привличат.
Влюбваме се, сякаш единично.
С друг си ляга моето момиче,
аз пък съм понякога циничен.
Стъпвам върху четки и боички
между двете маси в мойта къща.
Любовта стои между кавички,
ако друг любимата прегръща.
Нищо не разбирам от икони.
Циганката ранна смърт предрече.
Друг Михаля в прашен път да гони –
моето момиче е далече.
Късна доба, бухал стар припява
сякаш ми разказва мъдра притча.
И ми шепнат две артритни стави,
че съм имал някога момиче.
Имам го все още, им подвиквам,
без от болката да се отричам.
Уча се със липсите да свиквам –
чужда е, но много я обичам!
Димитър Никифоров – argonyk
Няма коментари:
Публикуване на коментар