Все така

Косата ми къса, а беше до кръста !
Диоптрите скриват очите ми пъстри.
Походката бавна, обувките ниски,
високите токчета вече ми стискат !

Годините нежно чертаят лицето,
понякога вече треперят ръцете...
Животът проклетник,съвсем прозаично,
рисува ми снимката много различна!

Не може,обаче,със мен да се справи...
Нехае душата и глупости прави!
Ей тъй си се влюбва, ей тъй си флиртува,
във локвите шляпа и боса танцува!

И нощем будува, и стихове пише,
все още е жива и диша ли, диша!!!
Все още се смее, все още си плаче,
така че, Животе...нелека задача !
                         Нели Нел