Някога, преди години, оставях тук свои стихове, показвах картички, които правя, споделях. Сега се завръщам . Не знам дали ще показвам отново нещата, които създавам, но със сигурност знам,че БЕЗСЪНИЦИ ще е моят Лексикон, мястото, където ще събирам това от прочетеното и видяното, което ме е докоснало и което не искам да изгубя.

понеделник, декември 16, 2019

Смаляват се пристанищата в мен

Смаляват се пристанищата в мен.
А залезът е знак, че съм живяла.
Каквото имам, е за ден.
Но нищо нямам.

Защото все броим ъглите в нас,
светът изглежда още по-безкраен.
Човекът за човека е компас
в несигурни пространства.

Оградите си всеки сам строи.
И сам си укротява тъмнините.
Едната част от себе си ще съхраним,
а с другото ще се разминем.

И все едно дали ще разберем,
че са едно животът и морето.
Смаляват се пристанищата в мен,
за сметка на крилете.

Селвер Алиева

2 коментара:

  1. Толкова красиви стихове...натъжават те, но и ти пълнят душата с красотата от всичко около нас! Ема

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, Ема и колко е хубаво,че има хора, които омагьосват с думи и забравяш за всичко.Благодаря,че почувства и че сподели...

      Изтриване