Писано с огън

Пирон за люлка, палешник, вретено
сред зид порутен, здравец и невен,
две – три искри за мигове студени –
живот, на две неравно поделен.
Пътека, колкото змия да мине,
се вие между праведно и грешно.
над нея- святост във небето синьо,
ведно с молитва в птица предрешена.
Обет отрязва плитки две по изгрев
и тайна крие в люспици от лук.
Тупти от жар сърце под тънка риза,
а в него – радост, смачкана с юмрук.
До хляба сол, а до солта – любов
оставя белег в трудните ни дни.
Навива Бог невидимо кълбо
от хиляди човешки съдбини.

Ив. Радионова