Трудно се разделяме ние хората, защото никога нито се питаме, нито се замисляме как се срещаме. Минал ти някой през сърцето, завлякъл ти част от него и ти такъв - не цял, с такова не цяло сърце - рипнеш в чуждия живот. А там отсреща стои някой точно като теб - не цял, с не цяло сърце.
Това, дето са ти взели преди него, те дърпа назад и те люлее. И него същото го дърпа. И почнете вие двамата да се мъчите да сглобите едно общо сърце. Но едно сърце за двама не стига. За една любов трябват две цели сърца.
Ей затова се разделяме грозно. Щото не сме се научили да връщаме това, което сме взели от сърцето на другия, когато си тръгнем. И не сме си прибрали обратно нашата част от неговото сърце.
Та затова, синко, първо си събери сърцето, дето си го раздавал, пък после пристъпи към чуждото сърце. Любовта е винаги цяла, дете. Но за да живее в теб, е нужно сърцето ти да е цяло.
Из "Живот в скалите" на Мария Лалева
Няма коментари:
Публикуване на коментар