По дяволите всяко оправдание
за миналите спънати години;
за липсата на вълче обоняние,
когато кръв по истината има;
за непреглътнатите ни наздравици
(ти в своя празник, аз - във моя помен);
за къпането със вода тресавищна
от черните кръстители на спомена.
По дяволите всички дни на ревност
от черното към бялото в душите ни;
по дяволите низките потребности
на нашите палачи и спасители;
по дяволите дръзката стихия
и жълтите резци на съвестта ни.
Здравей..
Не мога повече да крия,
че искам в нещо цяло да останем:
то да изплаче с мокър дъх, пробило
две виждащи зеници в слепотата ни;
захвърлило с новородена сила
плацентата, обвивала душата ни.
Защото нашата душа е обща:
един без друг сме просто половини
на нещо светло, за което още,
все още нямам много точно име.
Здравей, любов.. Задъхах мисълта си,
за да задвижа с мокър дъх Небето.
И неговият стар пазач, опазил
най-общото туптене на сърцето ни
ще завърти ръждясалите зъбци
на своята създаваща машина.
Все някога.. Не вярвам да е късно.

Здравей.

Не мога пак да те подмина.

Елена Денева