За рождените дни и тополовите пухчета

Обичам меката прегръдка на нощта, когато вече са се прибрали всички забързани стъпки, прозорците са премрежили клепачи, улицата си слага нощницата на неоново-жълти кръгове и сиво-черни сенки и отпуска уморена снага...Някакво куче делово преминава на отсрещния тротоар и се запътва за кратка проверка към стълба, на който самотно будува уличната лампа.Една по една къщите затварят очи. И моят дом е потънал в сладкия си сън.
В съседната стая спят двете ми момичета.Тази, дето се е свила на клъбце и само носът и се показва над завивката е Голямата. Когато си идва по за няколко дни, ставам цяла, и уж нищо не ми е тежало, а се чувствам някак неочаквано леко, като тополово пухче в дланите на ласкав вятър и ми е едно такова усмихнато, едно такова топло...Тя има сърце, което вижда и няма нужда от думи, тя просто знае...
Тази, която се смее на глас в съня си е Малката.Тя е... вихър с нежно момичешко име, съчинява мелодии, ту е слънчева, ту-дъждовна, тя просто още търси себе си и понякога и` е доста трудно. Днес Малката имаше рожден ден и ние всички се постарахме той да бъде пъстър и топъл, да ухае на усмивки и да очарова сърцето и. И май се получи...И ми е хубаво...

Когато със вик на врата ми увисваш,
прегръщаш ме силно и не мога да дишам…
Когато ми казваш, че ме обичаш
и слънцето сякаш живее в очите ти…
Или търпеливо обясняваш на котките,
добре да внимават с любовните ноти,
защото не можем да гледаме още
от този безброен мяучещ род котешки…
Когато си пееш - под душа, навсякъде…
Когато откриваш, че има предатели…
Когато си облак сърдит и дъждовен,
или пък се влюбваш във някой чаровник…
Когато с китарата дълго говорите
за всичко забравили, за света и за хората…
Тогава и всякога, мое момиче,
помни, че съм с тебе и те обичам.

* * *
А това е картичката, която направих за рождения и` ден.




Благодаря, че се отбихте!
Ще се радвам да ви видя отново! :)